Мутрокрацията закъса за качествени българи
12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и една четвърт от българските деца - 200 000 напуснали с родителите си или родени зад граница
Първи бе Иван Костов.Сега е ред на Бойко Борисов да се опита да спре кръвотечението на България. От близо 20 години, който пристигна на власт, си въобразява, че с него страната придобива непреодолима привлекателност, на която не могат да устоят милионите българи, напуснали я по насила или просто с отвращение. Държавната агенция за българите в чужбина разгласи предходната седмица, че ще кани с писма българите зад граница да се върнат в родината си, която към този момент била в състояние да им обезпечи добра работа. Дали е по този начин?
Костов пръв видя след 10 години преход, че за доста българи той не значи нищо друго, с изключение на необятно отворен изход към по-достоен живот в чужбина.
През пролетта на 2000 г. тогавашният министър председател лансира самодейността си “Българският Великден “ под девиза “България има потребност от вас! “. Държавата се изправи по това време пред непознато тестване, тъй като стартира договаряния за членство в ЕС и се чудеше по какъв начин да ги води. Управляващите се чувстваха неуверени, гледайки отвисоко на своите съграждани, и по тази причина им хрумна, че най-лесно ще си решат задачата, в случай че заложат на помощта на българи в чужбина, които към този момент са понаучили особеностите на живота в Европа. “За мен като министър-председател на България е чест да се обърна към всички вас с думите: България има потребност от вас. България — изправена пред предизвикателствата на договарянията за присъединение към Европейския съюз — има потребност от млади, образовани и съумели българи, които да допринесат със своята енергия и професионален опит за тяхното бързо и сполучливо осъществяване. “
Уверен в своята непогрешимост, Костов не видя, че поставя началото на нечестно разделяне на българите на неприятни и положителни, което следващите правителства щяха да развият с още по-голямо усърдие. Лошите са в България, тъй като тях властта си ги знае какво могат и те в никакъв случай не я обслужват толкова добре, колкото тя ги обгрижва. Добрите са на открито, тъй като съумяват даже без нейна помощ.
Само година по-късно на Костов му просветна, че може би бърка, тъй като през 2001 г. вторият “Български Великден “ се запомни с предизвикателния емигрантски девиз “Срам ни е от вас “. Издигна го изписан върху тениска една млада българка на работа в Брюксел — Любка Качакова, — която след два месеца завоюва парламентарните избори в 24-ти софийски регион срещу… Иван Костов. След това стана зам.-министър на стопанската система.
Правителството на Симеон Сакскобургготски, което в най-голяма степен можеше да се дефинира като кабинет на българите от чужбина, пристигна тъкмо със заблудата, пропагандирана усърдно от Костов, че някой извън ще ни оправи. По този метод и самият Костов стана непотребен, а един мандат по-късно разочарованите от Симеон и неговите знаменити 800 дни бяха толкова объркани, че дадоха властта на Сергей Станишев — човек без трудов стаж също като Симеон. Сиреч от един външен “успешен “ българин, та на различен, вътрешен.
2009 г. бе възлова за прокарването на дебела, или по-точно дебелашка разделителна линия между българите у нас и в чужбина. Заслугата бе на тогавашния софийски кмет Бойко Борисов, който се готвеше четири месеца по-късно да стане министър председател. Поканен на традиционната молитвена закуска в САЩ, той разви на 3 февруари 2009 г. пред българи в Чикаго популярната си теза за неприятния човешки материал в България.
Струва си да бъде представен тъкмо, тъй като сходни мисли не трябва да се забравят: “Каква е основата на популацията сега — 1 млн. роми, 700–800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си нелепост ги води носталгията… Все едно че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води и под строй отиват да гласоподават за Станишев. И вие — милион и половина, дето избегахте…Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като фрагменти, по никакъв начин не е огромен. Лесно е да се каже: “На тебе разчитаме “.
Ако по този начин ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз “. Борисов даде за образец Украйна и Унгария. “Българите в Украйна се асимилират от украинската държава бавно-бавно, тъй като са качествен материал. А в България — нищо. В Будапеща българите са за образец. Навремето Будапеща се е изхранвала единствено от българи градинари. И до ден сегашен, в случай че кажеш аз съм българин градинар, те возят в трамвая без пари “, разказа бъдещият министър председател.
И той заложи ненапълно на фрагменти от чужбина (например на финансовия министър Симеон Дянков и еврокомисарката Кристалина Георгиева), само че те не потвърдиха тезата му, че “външните “ българи са по-качествени от “вътрешните “. Сега отново се връща към същата теза, но с изискването, че не кани емигранти за министри.
Това се подразбира от обстоятелството, че писмата до нашенците зад граница се пишат не от негово име, а от средното равнище на администрацията, каквато е Държавната агенция за българите в чужбина. Сиреч заповядайте, само че недейте да си вирите носовете като “великденчета “.
От Костов до момента постепенно настъпи значима смяна. Преходът ни изведе до цялостна победа на мутрокрацията, която кара към този момент трети мандат. Може би затова близки до нея социолози ни твърдят по този начин настойчиво, че преходът е приключил. Тя се оказа най-успешният политически модел за България, която първоначално не съзнаваше, че върви по пътя на престъпна трансформация.
След като по метода на тестът и грешката се сдобихме с най-успешните управляващи, а управляваните продължават да са неприятен материал, явно сред двете групи се отваря бездна, която може да бъде запълнена единствено от по-добър междинен материал. По мнението на Борисов и неговите чиновници той би трябвало да се търси измежду българите в чужбина. Фактите потвърждават тяхната справедливост.
Нашите емигранти са най-големите чуждестранни инвеститори в България, тъй като на година пращат на бедните си роднини над 1 млрд. евро (според статистиката на БНБ за 2017 г.). Вярно е, че извън идват основно пари за персонално харчене, само че щом излязат на пазара, държавата си прибира от тях 20% ДДС. Това са 200 млн. евро в бюджета “от въздуха “. Но потенциалът е по-голям.
На 12-ата годишна среща сред бизнеса и правителството в края на януари бе огласено, че България губи 4 млрд. евро годишно (4% от своя БВП) като пропуснати изгоди поради всеобщата емиграция. Както регистрира предходната седмица Евростат, 12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и една четвърт от българските деца (200 000 напуснали с родителите си или родени зад граница), което значи, че от потомство на потомство пропуснатите изгоди растат. Стряскащите данни са записани в Протокол №7 от съвещание на Комисията по политиките за българите в чужбина на 11 октомври 2017 г.
Управляващите, които започват да се вживяват в ролята на несменяема аристокрация, имат учредения да се тревожат, че изтънява квалифицираният сектор, който обезпечава тяхното благоденствие. Точно за него набират фрагменти посредством патриотичните си писма до българите в чужбина.
Те разчитат на две категории от тях: първо, на емигрантите, които са склонни да сменят статута си на гурбетчии и да се върнат с припечеленото в родината. Като се имат предвид разликите в жизнените стандарти, у нас биха се чувствали по-заможни с едни и същи спестени пари. Това обаче е добра перспектива най-вече за пенсионерите, както ни демонстрираха и заселващите се у нас английски пенсионери.
Втората категория са гражданите с български корени в небогати държави като Македония, Молдова, Украйна, Сърбия и Албания. На тях наистина им се коства, че е по-изгодно да работят в България, тъй като получават малко повече, отколкото вкъщи си, и също така спестяванията им са твърди като евро, тъй като не може да ги хване инфлация заради фиксирания курс на лв..
“Особено в Молдова и Украйна средните експерти са на суперкачествено равнище и българските работодатели са доста удовлетворени. Най-голям триумф имаме в традиционните български общности “, сподели пред в. “24 часа “ председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев. Той въодушевено праща писма до емигрантите да се върнат на работа в България, тъй като забелязал, че фирмите у нас изпитват изострен апетит за експерти. Тук те си намират работа като мениджъри по продажбите или оператори на машини.
Българи от Украйна са започнали работа като комбайнери. От Македония пък се прибирали най-вече лекари и медицински сестри. Забелязва се тенденция и за завръщане на готвачи. “Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика с изключение на нашия, те са образовани и са доста скъпи фрагменти. Те са натрупали опит, само че се завръщат поради носталгията “, твърди Харалампиев пред вестника. Емигрантите от Германия и Франция пък били склонни да се върнат единствено за високоплатени позиции, каквито естествено не се предлагат в обилие.
Когато приказва за връщане на българите (около 11 000 годишно), властта обаче би трябвало да си дава сметка, че постоянно трансформира наличния “лош човешки материал “ в по-добър, защото 25 000 граждани напускат родината си всяка година поради нетърпимите условия, на които ги подлага тя. Едва когато минат границата, управляващите започват да гледат на тях с по-голямо почитание. И даже са подготвени да ги уважат с родолюбиви писма.
Източник: segabg.com
Първи бе Иван Костов.Сега е ред на Бойко Борисов да се опита да спре кръвотечението на България. От близо 20 години, който пристигна на власт, си въобразява, че с него страната придобива непреодолима привлекателност, на която не могат да устоят милионите българи, напуснали я по насила или просто с отвращение. Държавната агенция за българите в чужбина разгласи предходната седмица, че ще кани с писма българите зад граница да се върнат в родината си, която към този момент била в състояние да им обезпечи добра работа. Дали е по този начин?
Костов пръв видя след 10 години преход, че за доста българи той не значи нищо друго, с изключение на необятно отворен изход към по-достоен живот в чужбина.
През пролетта на 2000 г. тогавашният министър председател лансира самодейността си “Българският Великден “ под девиза “България има потребност от вас! “. Държавата се изправи по това време пред непознато тестване, тъй като стартира договаряния за членство в ЕС и се чудеше по какъв начин да ги води. Управляващите се чувстваха неуверени, гледайки отвисоко на своите съграждани, и по тази причина им хрумна, че най-лесно ще си решат задачата, в случай че заложат на помощта на българи в чужбина, които към този момент са понаучили особеностите на живота в Европа. “За мен като министър-председател на България е чест да се обърна към всички вас с думите: България има потребност от вас. България — изправена пред предизвикателствата на договарянията за присъединение към Европейския съюз — има потребност от млади, образовани и съумели българи, които да допринесат със своята енергия и професионален опит за тяхното бързо и сполучливо осъществяване. “
Уверен в своята непогрешимост, Костов не видя, че поставя началото на нечестно разделяне на българите на неприятни и положителни, което следващите правителства щяха да развият с още по-голямо усърдие. Лошите са в България, тъй като тях властта си ги знае какво могат и те в никакъв случай не я обслужват толкова добре, колкото тя ги обгрижва. Добрите са на открито, тъй като съумяват даже без нейна помощ.
Само година по-късно на Костов му просветна, че може би бърка, тъй като през 2001 г. вторият “Български Великден “ се запомни с предизвикателния емигрантски девиз “Срам ни е от вас “. Издигна го изписан върху тениска една млада българка на работа в Брюксел — Любка Качакова, — която след два месеца завоюва парламентарните избори в 24-ти софийски регион срещу… Иван Костов. След това стана зам.-министър на стопанската система.
Правителството на Симеон Сакскобургготски, което в най-голяма степен можеше да се дефинира като кабинет на българите от чужбина, пристигна тъкмо със заблудата, пропагандирана усърдно от Костов, че някой извън ще ни оправи. По този метод и самият Костов стана непотребен, а един мандат по-късно разочарованите от Симеон и неговите знаменити 800 дни бяха толкова объркани, че дадоха властта на Сергей Станишев — човек без трудов стаж също като Симеон. Сиреч от един външен “успешен “ българин, та на различен, вътрешен.
2009 г. бе възлова за прокарването на дебела, или по-точно дебелашка разделителна линия между българите у нас и в чужбина. Заслугата бе на тогавашния софийски кмет Бойко Борисов, който се готвеше четири месеца по-късно да стане министър председател. Поканен на традиционната молитвена закуска в САЩ, той разви на 3 февруари 2009 г. пред българи в Чикаго популярната си теза за неприятния човешки материал в България.
Струва си да бъде представен тъкмо, тъй като сходни мисли не трябва да се забравят: “Каква е основата на популацията сега — 1 млн. роми, 700–800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си нелепост ги води носталгията… Все едно че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води и под строй отиват да гласоподават за Станишев. И вие — милион и половина, дето избегахте…Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като фрагменти, по никакъв начин не е огромен. Лесно е да се каже: “На тебе разчитаме “.
Ако по този начин ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз “. Борисов даде за образец Украйна и Унгария. “Българите в Украйна се асимилират от украинската държава бавно-бавно, тъй като са качествен материал. А в България — нищо. В Будапеща българите са за образец. Навремето Будапеща се е изхранвала единствено от българи градинари. И до ден сегашен, в случай че кажеш аз съм българин градинар, те возят в трамвая без пари “, разказа бъдещият министър председател.
И той заложи ненапълно на фрагменти от чужбина (например на финансовия министър Симеон Дянков и еврокомисарката Кристалина Георгиева), само че те не потвърдиха тезата му, че “външните “ българи са по-качествени от “вътрешните “. Сега отново се връща към същата теза, но с изискването, че не кани емигранти за министри.
Това се подразбира от обстоятелството, че писмата до нашенците зад граница се пишат не от негово име, а от средното равнище на администрацията, каквато е Държавната агенция за българите в чужбина. Сиреч заповядайте, само че недейте да си вирите носовете като “великденчета “.
От Костов до момента постепенно настъпи значима смяна. Преходът ни изведе до цялостна победа на мутрокрацията, която кара към този момент трети мандат. Може би затова близки до нея социолози ни твърдят по този начин настойчиво, че преходът е приключил. Тя се оказа най-успешният политически модел за България, която първоначално не съзнаваше, че върви по пътя на престъпна трансформация.
След като по метода на тестът и грешката се сдобихме с най-успешните управляващи, а управляваните продължават да са неприятен материал, явно сред двете групи се отваря бездна, която може да бъде запълнена единствено от по-добър междинен материал. По мнението на Борисов и неговите чиновници той би трябвало да се търси измежду българите в чужбина. Фактите потвърждават тяхната справедливост.
Нашите емигранти са най-големите чуждестранни инвеститори в България, тъй като на година пращат на бедните си роднини над 1 млрд. евро (според статистиката на БНБ за 2017 г.). Вярно е, че извън идват основно пари за персонално харчене, само че щом излязат на пазара, държавата си прибира от тях 20% ДДС. Това са 200 млн. евро в бюджета “от въздуха “. Но потенциалът е по-голям.
На 12-ата годишна среща сред бизнеса и правителството в края на януари бе огласено, че България губи 4 млрд. евро годишно (4% от своя БВП) като пропуснати изгоди поради всеобщата емиграция. Както регистрира предходната седмица Евростат, 12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и една четвърт от българските деца (200 000 напуснали с родителите си или родени зад граница), което значи, че от потомство на потомство пропуснатите изгоди растат. Стряскащите данни са записани в Протокол №7 от съвещание на Комисията по политиките за българите в чужбина на 11 октомври 2017 г.
Управляващите, които започват да се вживяват в ролята на несменяема аристокрация, имат учредения да се тревожат, че изтънява квалифицираният сектор, който обезпечава тяхното благоденствие. Точно за него набират фрагменти посредством патриотичните си писма до българите в чужбина.
Те разчитат на две категории от тях: първо, на емигрантите, които са склонни да сменят статута си на гурбетчии и да се върнат с припечеленото в родината. Като се имат предвид разликите в жизнените стандарти, у нас биха се чувствали по-заможни с едни и същи спестени пари. Това обаче е добра перспектива най-вече за пенсионерите, както ни демонстрираха и заселващите се у нас английски пенсионери.
Втората категория са гражданите с български корени в небогати държави като Македония, Молдова, Украйна, Сърбия и Албания. На тях наистина им се коства, че е по-изгодно да работят в България, тъй като получават малко повече, отколкото вкъщи си, и също така спестяванията им са твърди като евро, тъй като не може да ги хване инфлация заради фиксирания курс на лв..
“Особено в Молдова и Украйна средните експерти са на суперкачествено равнище и българските работодатели са доста удовлетворени. Най-голям триумф имаме в традиционните български общности “, сподели пред в. “24 часа “ председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев. Той въодушевено праща писма до емигрантите да се върнат на работа в България, тъй като забелязал, че фирмите у нас изпитват изострен апетит за експерти. Тук те си намират работа като мениджъри по продажбите или оператори на машини.
Българи от Украйна са започнали работа като комбайнери. От Македония пък се прибирали най-вече лекари и медицински сестри. Забелязва се тенденция и за завръщане на готвачи. “Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика с изключение на нашия, те са образовани и са доста скъпи фрагменти. Те са натрупали опит, само че се завръщат поради носталгията “, твърди Харалампиев пред вестника. Емигрантите от Германия и Франция пък били склонни да се върнат единствено за високоплатени позиции, каквито естествено не се предлагат в обилие.
Когато приказва за връщане на българите (около 11 000 годишно), властта обаче би трябвало да си дава сметка, че постоянно трансформира наличния “лош човешки материал “ в по-добър, защото 25 000 граждани напускат родината си всяка година поради нетърпимите условия, на които ги подлага тя. Едва когато минат границата, управляващите започват да гледат на тях с по-голямо почитание. И даже са подготвени да ги уважат с родолюбиви писма.
Източник: segabg.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ