12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и

...
 
12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и
Коментари Харесай

Мутрокрацията закъса за качествени българи

  12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и една четвърт от българските деца - 200 000  напуснали с родителите си или родени зад граница
 

 

Първи бе Иван Костов.Сега е ред на Бойко Борисов да се опита да спре кръвотечението на Бъл­гария. От близо 20 години, който пристигна на власт, си въоб­разява, че с него страната придобива неп­реодолима прив­лекател­ност, на която не могат да устоят милионите бъл­гари, напус­нали я по насила или просто с отв­ращение. Дър­жав­ната аген­ция за бъл­гарите в чуж­бина разгласи предходната сед­мица, че ще кани с писма бъл­гарите зад граница да се вър­нат в родината си, която към този момент била в със­тояние да им обезпечи добра работа. Дали е по този начин?

Кос­тов пръв видя след 10 години преход, че за доста бъл­гари той не значи нищо друго, с изключение на необятно отворен изход към по-достоен живот в чуж­бина.

През пролетта на 2000 г. тогаваш­ният министър председател лан­сира самодейността си “Бъл­гар­с­кият Велик­ден “ под девиза “Бъл­гария има потребност от вас! “. Дър­жавата се изп­рави по това време пред непоз­нато тестване, тъй като стартира договаряния за член­с­тво в ЕС и се чудеше по какъв начин да ги води. Управ­ляващите се чув­с­т­ваха неуверени, гледайки отвисоко на своите съг­раж­дани, и по тази причина им хрумна, че най-лесно ще си решат задачата, в случай че заложат на помощта на бъл­гари в чуж­бина, които към този момент са понаучили особенос­тите на живота в Европа. “За мен като министър-председател на Бъл­гария е чест да се обърна към всички вас с думите: Бъл­гария има потребност от вас. Бъл­гария — изп­равена пред предиз­викател­с­т­вата на договарянията за присъединение към Европейс­кия съюз — има потребност от млади, образовани и съумели бъл­гари, които да доп­ринесат със своята енер­гия и професионален опит за тях­ното бързо и сполучливо осъщес­т­вяване. “

Уверен в своята непог­решимост, Кос­тов не видя, че поставя началото на нечес­тно раз­деляне на бъл­гарите на неприятни и положителни, което след­ващите правител­с­тва щяха да раз­вият с още по-голямо усър­дие. Лошите са в Бъл­гария, тъй като тях властта си ги знае какво могат и те в никакъв случай не я обс­луж­ват тол­кова добре, кол­кото тя ги обг­рижва. Доб­рите са на открито, тъй като съумяват даже без нейна помощ.

Само година по-късно на Кос­тов му прос­ветна, че може би бърка, тъй като през 2001 г. вторият “Бъл­гар­ски Велик­ден “ се запомни с предиз­викател­ния емиг­ран­т­ски девиз “Срам ни е от вас “. Издигна го изписан върху тениска една млада бъл­гарка на работа в Брюк­сел — Любка Качакова, — която след два месеца завоюва пар­ламен­тар­ните избори в 24-ти софийски регион срещу… Иван Кос­тов. След това стана зам.-министър на стопанската система.

Правител­с­т­вото на Симеон Сак­с­кобург­гот­ски, което в най-голяма степен можеше да се дефинира като кабинет на бъл­гарите от чуж­бина, пристигна тъкмо със заб­лудата, пропаган­дирана усър­дно от Кос­тов, че някой извън ще ни оправи. По този метод и самият Кос­тов стана непотребен, а един ман­дат по-късно разочарованите от Симеон и неговите знаменити 800 дни бяха тол­кова обър­кани, че дадоха властта на Сер­гей Станишев — човек без трудов стаж също като Симеон. Сиреч от един вън­шен “успешен “ бъл­гарин, та на различен, вът­решен.

 

2009 г. бе въз­лова за прокар­ването на дебела, или по-точно дебелашка раз­делителна линия между бъл­гарите у нас и в чуж­бина. Зас­лугата бе на тогаваш­ния софийски кмет Бойко Борисов, който се гот­веше четири месеца по-късно да стане министър председател. Поканен на традицион­ната молит­вена закуска в САЩ, той разви на 3 фев­руари 2009 г. пред бъл­гари в Чикаго популярната си теза за неприятния човешки материал в Бъл­гария.

Струва си да бъде представен тъкмо, тъй като сходни мисли не трябва да се заб­равят: “Каква е основата на популацията сега — 1 млн. роми, 700–800 хиляди турци, 2.5 млн. пен­сионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пен­сионерите с цялата си нелепост ги води нос­тал­гията… Все едно че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води и под строй отиват да гласоподават за Станишев. И вие — милион и половина, дето избегахте…Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като фрагменти, по никакъв начин не е огромен. Лесно е да се каже: “На тебе раз­читаме “.

Ако по този начин ще раз­читаме, значи след 1 година ще се издъня и аз “. Борисов даде за образец Украйна и Унгария. “Бъл­гарите в Украйна се асимилират от украин­с­ката дър­жава бавно-бавно, тъй като са качес­т­вен материал. А в Бъл­гария — нищо. В Будапеща бъл­гарите са за образец. Нав­ремето Будапеща се е изх­ран­вала единствено от бъл­гари градинари. И до ден сегашен, в случай че кажеш аз съм бъл­гарин градинар, те возят в трам­вая без пари “, раз­каза бъдещият министър председател.

И той заложи ненапълно на фрагменти от чуж­бина (нап­ример на финан­совия минис­тър Симеон Дян­ков и еврокомисар­ката Крис­талина Геор­гиева), само че те не пот­вър­диха тезата му, че “вън­ш­ните “ бъл­гари са по-качествени от “вът­реш­ните “. Сега отново се връща към същата теза, но с изискването, че не кани емиг­ранти за минис­три.

Това се под­раз­бира от обстоятелството, че пис­мата до нашен­ците зад граница се пишат не от негово име, а от сред­ното равнище на админис­т­рацията, как­вато е Дър­жав­ната аген­ция за бъл­гарите в чуж­бина. Сиреч заповядайте, само че недейте да си вирите носовете като “велик­ден­чета “.

От Кос­тов до момента пос­тепенно нас­тъпи значима смяна. Преходът ни изведе до цялостна победа на мут­рок­рацията, която кара към този момент трети ман­дат. Може би затова близки до нея социолози ни твърдят по този начин настойчиво, че преходът е прик­лючил. Тя се оказа най-успешният политически модел за Бъл­гария, която пър­воначално не съз­наваше, че върви по пътя на престъпна тран­с­фор­мация.

След като по метода на тестът и греш­ката се сдобихме с най-успешните управ­ляващи, а управ­ляваните продъл­жават да са неприятен материал, явно сред двете групи се отваря бездна, която може да бъде запъл­нена единствено от по-добър меж­динен материал. По мнението на Борисов и неговите чинов­ници той би трябвало да се търси измежду бъл­гарите в чуж­бина. Фак­тите пот­вър­ж­дават тях­ната справедливост.

Нашите емиг­ранти са най-големите чуж­дес­т­ранни инвес­титори в Бъл­гария, тъй като на година пращат на бед­ните си род­нини над 1 млрд. евро (според статис­тиката на БНБ за 2017 г.). Вярно е, че извън идват основно пари за персонално хар­чене, само че щом излязат на пазара, дър­жавата си прибира от тях 20% ДДС. Това са 200 млн. евро в бюджета “от въз­духа “. Но потен­циалът е по-голям.

На 12-ата годишна среща сред биз­неса и правител­с­т­вото в края на януари бе огласено, че Бъл­гария губи 4 млрд. евро годишно (4% от своя БВП) като пропус­нати изгоди поради всеобщата емиг­рация. Както регистрира предходната сед­мица Еврос­тат, 12.5% от трудос­пособ­ните бъл­гари работят в чуж­бина. Там живеят и една чет­върт от бъл­гар­с­ките деца (200 000  напус­нали с родителите си или родени зад граница), което значи, че от потомство на потомство пропус­натите изгоди рас­тат. Стряс­кащите данни са записани в Протокол №7 от съвещание на Комисията по политиките за бъл­гарите в чуж­бина на 11 октом­ври 2017 г.

Управ­ляващите, които започ­ват да се вживяват в ролята на нес­меняема арис­ток­рация, имат учредения да се тревожат, че изтънява квалифицираният сек­тор, който обезпечава тях­ното благоденствие. Точно за него набират фрагменти посредством пат­риотич­ните си писма до бъл­гарите в чуж­бина.

Те раз­читат на две категории от тях: първо, на емиг­ран­тите, които са склонни да сменят статута си на гур­бет­чии и да се вър­нат с припечеленото в родината. Като се имат пред­вид раз­ликите в жиз­нените стан­дарти, у нас биха се чув­с­т­вали по-заможни с едни и същи спес­тени пари. Това обаче е добра пер­с­пек­тива най-вече за пен­сионерите, както ни демонстрираха и засел­ващите се у нас анг­лийски пен­сионери.

Втората категория са граж­даните с бъл­гар­ски корени в небогати дър­жави като Македония, Мол­дова, Украйна, Сър­бия и Албания. На тях наис­тина им се коства, че е по-изгодно да работят в Бъл­гария, тъй като получават малко повече, откол­кото вкъщи си, и също така спес­тяванията им са твърди като евро, тъй като не може да ги хване инф­лация заради фик­сирания курс на лв..

“Особено в Мол­дова и Украйна сред­ните експерти са на супер­качес­т­вено равнище и бъл­гар­с­ките работодатели са доста удовлетворени. Най-голям триумф имаме в традицион­ните бъл­гар­ски общ­ности “, сподели пред в. “24 часа “ пред­седателят на Дър­жав­ната аген­ция на бъл­гарите в чуж­бина Петър Харалам­пиев. Той въодушевено праща писма до емиг­ран­тите да се вър­нат на работа в Бъл­гария, тъй като забелязал, че фир­мите у нас изпит­ват изострен апетит за експерти. Тук те си намират работа като мени­джъри по продаж­бите или оператори на машини.

Бъл­гари от Украйна са започ­нали работа като ком­бай­нери. От Македония пък се прибирали най-вече лекари и медицин­ски сес­три. Забелязва се тен­ден­ция и за зав­ръщане на гот­вачи. “Бъл­гарите, които се зав­ръщат от Западна Европа, знаят по два езика с изключение на нашия, те са образовани и са доста скъпи фрагменти. Те са нат­рупали опит, само че се зав­ръщат поради нос­тал­гията “, твърди Харалам­пиев пред вес­т­ника. Емиг­ран­тите от Гер­мания и Фран­ция пък били склонни да се вър­нат единствено за високоп­латени позиции, как­вито естес­т­вено не се пред­лагат в обилие.

Когато приказва за връщане на бъл­гарите (около 11 000 годишно), властта обаче би трябвало да си дава сметка, че пос­тоянно тран­с­фор­мира налич­ния “лош човешки материал “ в по-добър, защото 25 000 граж­дани напус­кат родината си всяка година поради нетър­пимите условия, на които ги под­лага тя. Едва когато минат границата, управ­ляващите започ­ват да гледат на тях с по-голямо почитание. И даже са подготвени да ги уважат с родолюбиви писма.

 

Източ­ник: segabg.com
Източник: klassa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР